Роза Царицы Савской

Левъ, ангелъ Абиссиніи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.
Зардѣли своды синіе въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.

Летятъ шестикрылатые ко льву изъ алыхъ вратъ,
Какъ радуги павлиніи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.

На дикой гривѣ, вздыбленной, почилъ Господень крестъ,
Какъ жезлъ, процвѣтшій въ скиніи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.

Царица, гостья Савская, съ кольцомъ Давидовъ сынъ
Лежатъ въ златомъ триклиній, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.

Ревнуютъ внуки смуглые съ тройныхъ уступовъ горъ
О древлемъ благочиніи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.

То негусы, властители низинъ, что топчетъ слонъ,
И скалъ, гдѣ пардъ и пиніи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ;

Колѣно Соломоново, монархи безднъ и кручъ,
Гдѣ кедръ, да вѣтръ, да инеи, въ тройномъ вѣнцѣ изъ розъ.